Характерни за медитацията са бавните ТЕТА и ДЕЛТА -вълните с честота съответно 4 – 7 Hz и 0,5 – 4 . Те се наблюдават и в различните фази на съня.

Обичайно тета и делта-режимът са несъзнателно състояние.

В този режим се съдържа ПОДСЪЗНАНИЕТО, консолидира се и се съхранява ПАМЕТТА, съхраняват се СПОМЕНИ и ЕМОЦИИ. Тук е хранилището на ВАСАНИТЕ – натрупаните през живота модели на поведение, оценки, заучени реакции – продукт на възпитанието и въздействието на обществото.

Онази част от съзнанието, която съдържа васаните и натрупаните впечатления, самскарите, се на рича КАРМАШАЯ – резервоар на кармата.

В йога се твърди че медитацията премахва васаните и самскарите бавно и постепенно. Страниците на тази част от нашето съзнание се изтриват, нашата личност се заличава и се изгражвдат нови ценности и нови модели на поведение.

Всичко това изглежда доста абстрактно и невероятно, докато не прочетем за опитите с кучета на гениалния руски физиолог и Нобелов лауреат, Иван Петрович Павлов. Освен епохалните му открития за условните рефлекси, той е работил върху реакциите на кучетата при при различни дразнители: нарушаване на ритъма на хранене, дълго чакане на храненето, индуциране на заболявания, даже оперативни интервенции. Той окрива, че при непоносимо смущаващи дразнители, като защитна реакция, мозъкът на кучетата навлиза в особено състояние, което той нарича “задпределно потискане” на мозъчната активност. За да се съхрани, мозъкът навлиза в полезната бавновълнова активност при запазено съзнание. Когато това се случи означава, че мозъкът не е имал друг начин да избегне физическо увреждане от нервно напрежение. От екстремна симпатикусова активност организмът преминава в парасимпатиков режим, съпроводен от силно слюноотделяне и потискане на мозъчната активност.

Павлов отбелязва, че това състояние на съзнанието има способността да изтрие всички изградени модели на реакция и да «промие мозъка» на кучетата. Наскоро изградените рефлекси изчезват. Кучетата практически стават като новородени. Цялото обучение и възпитание, всички изградени рефлекси се изтриват.
Веднъж в лабораториите на Пвлов имало наводнение. Кучетата били вързани в клетките си и преживяли целия ужас на покачващото се ниво на водата. Един от сътрудниците му успял да ги освободи в последния мамент. В следващите дни след възстановяване от тежката психическа травма освен че всички изградени модели на поведение били изтрити, кучетата показали пълна промяна на досегашните си  ориентации, нагласи и чувства. Те се нахвърляли към хората, които до тогава били техни любимци и се ориентирали към онези, към които до тогава нямали симпатии.
Каква ле е биологичната целесъобразност на описаните механизми? Навярно съзнанието ни е така устроено, че щом с поведението си сме допуснали възникването на крайно опасни за живота ни ситуации, това поведение е вредно за нас и с цел оцеляването ни то трябва радикално да се промени. Всички психични съдържания се изтриват, съзнанието се депрограмира, за да се създадат нови модели на поведение, евентуално по-полезни за оцеляването на индивида.

Това откритие на Павлов има голямо отношение към разбирането на човешкото поведение. Към края на продължителен период на задпределно потискане, хората са склонни да претърпят радикална промяна във възгледите и убежденията си, в емоционалните нагласи и модели, програмирани с години от семейната среда и обществото още от детството. Когато се възстановят, те са претърпели пълна трансфармация и остават верни на новите си убеждения до края наживота си (1) (2) (3).

В описания случай „изтриването” се постига чрез силно смущаващи дразнители и физически страдания. Мозъкът запачва да работи в забавен ритъм, за да оцелее. Този подход се използва в много духовни школи. Аскетизмът като част от тапас може да придобие разнообразни форми: от въздържане от храна и самоограничения до различни самоизтезания. Последните  според Свами Шивананда са тамасични форми на тапас.

Думата тапас произлиза от корена тап, който означава горя. Тапас е практика за увеличаване на ТЕДЖАС, фината форма на огъня и светлината в нас, изразяващ се предимно като способността ни да възприемаме и обработваме идеи и впечатления, да проникваме в дълбоката същност на феномените, да достигаме просветление.
Това не е топлина подобна на огъня; тя е другото име за повишената енергия или капацитет. Ограничаването на сетивата и ума, което се нарича тапас или аскетизъм може да даде сили. (Свами Кришнананда)

При задпределното потискане екстремното напрежение, свързано със симпатикова стимулация се сменя рязко с неговата противоположност – силна релаксация и парасимпатикова стимулация.
Както казват мъдреците от Изтока, крайностите преминават в своята противоположност. Противоположностите не са взаимно изключващи се, а допълващи се същности.
В санскрит често се използват граматични форми, при които са поставени няколко последователни и взаимно изключващи се отрицания, които създават усещането, че дали е едното или другото противоположно съждение, няма особено значиние. Те са част от едно цяло.

При медитация също навлизаме в режим на потискане на мозъчните вълни, както при „задпределното потискане” на мозъчната активност. Съдържанията на несъзнаваното постепенно се изтриват. Васаните и самскарите изчезват. Както казва Шибендо Лахири, медитацията е процес на депрограмиране.
Самскарите са фини впечатления. Счита се че те участват във формирането на кармата. Цикълът на кармата се обяснява по следния начин (4):

действие (карма) > впечатления (самскара) > тенденции (васани) > мисли (вритти) > действие (карма).
Самскарите са фини впечатления в ЧИТТА (умствената субстанция) от нашата съзнателна дейност. Те не са спомени. Спомените се създават от самскари. Ние пазим спомените само от неотдавнашни самскари. Въпреки че имаме безбройни самскари от много животи, повечето от тези фини впечатления нямат свързани с тях спомени. Самскарите от множество предишни съществувания (пурва джанма самскара)  се съхраняват в нашето подсъзнание и влияят върху нас, без да можем да разберем по какъв начин става това и как са получени тези самскари. Подсъзнанието съдържащо самскарите се нарича КАРМАШАЯ – резервоар на кармата. Кармашая се запазва в следващите прераждания.
Последици от самскарите са ВАСАНИТЕ – тенденциите. Васаните са наклонности формирани от фините впечатления. Те са желания, импулси, наклонности. За разлика от самскарите, васаните могат да се разпознаят.

Тенденциите в нашата психика формират мисловни модели, вритти. Нашето мислене се основава на нашите наклонности и определя нашите умствени нагласи.
Накрая нашите умствени модели (вритти) ни подтикват към определени действия (карми), защото така ни диктува ума (вритти), за да задоволим нашите желания (васани), възникнали от фините впечатления (самскари) формирани от предишни действия.

Практикуването на Йога е начин за прекъсване на този цикъл на няколко нива:
1.    На нивото на вритти - според Патанджали Йога е успокояване вълните на ума.
2.    Директно изтриване на самскарите.
3.    Васаните изчезват поради  това, че няма какво да ги поражда. Ние ставаме независими в поведението си от предишни нагласи.

В психоанализата се правят опити васаните и самскарите да се извадят от подсъзнанието на светло и съзнателно да се анализират. Да се потърси какво ги е създало, как въздействат върху психиката ни и осъзнавайки ги, човек да се освободи от тяхната власт. В Йога те просто се изтриват....

Йога е процес на продължителна трансформация на човешката персоналност. (Свами Шивананда).

Трансформацията се достига на степени с постепенното въвеждане на практиките. Научаваме нещо ново и различно. Навлизаме в бавно-вълнова мозъчна активност и оставаме будни. От бързия бета-ритъм постепенно преминаваме през алфа и навлеземе в тета и делта, без да заспим. Възприемането на околната реалност си остава; реагираме на външни стимули.
Известно е, че бавновълнова активност в будно състояние се наблюдава и при някои болестни процеси, каквато е например шизофренията. Затова е много важно в тази неясна и неопределена зона на преход от будно състояние към променени състояния на съзнанието да се върви по утъпкани от духовните школи пътеки при стриктно придържане към приниципа на постепенността.
Медитацията е автономно движение на съзнанието, както казва Шибендо Лахири. Не всичко подлежи на пряк контрол и волево въздействие.
Болестите според аюрведа започват от съзнанието. Променяйки радикално съзнанието, изтривайки всички съдържания на несъзнаваното, изграждайки нови нагласи и ценности, се стига до отпадане на първопричината за болестните състояния. А щом я няма причината, организмът има естествена способност да възвръща равновесието и интегритета си, които са естественото му състояние.
Медитацията е радикално средство за изкореняване изначалните причини за болестта и за постигане на човешко здраве.

Използвана литература:

1. http://www.sott.net/articles/show/136090-Transmarginal-Inhibition
2. Pavlov, I. P. (1927). Conditioned Reflexes: An Investigation of the Physiological Activity of the
Cerebral Cortex (translated by G. V. Anrep). London: Oxford University Press.
3. Todes, D. P. (1997). "Pavlov's Physiological Factory," Isis. Vol. 88. The History of Science
Society, p. 205-246.
4. http://adityadham.com/aditya/samskara.htm

Можете да изтеглите цялата статия от ТУК